paula (Паула Петрова)
72 926
23.12.2009 г., 22:51 ч.

Скитница 

  Поезия » Друга
827 0 7

Душата ми е вечна скитница -

не знае дом... нито покой.

Като бързокрила бяла лястовица

лети в безкрайния простор.

 

Опитвах всяка вечер да я вържа -

във тялото ми кротко да стои,

но себе си и нея как да лъжа,

че в клетка да си - никак не боли.

 

Подмамвах я с любов невероятна,

с храна обилна, с приказни мечти...

Но тя избра да скита вечно гладна

и жадна... недолюбена дори.

 

Душата ми е вечна скитница -

опърпана, свободна да лети.

Опитай се да хванеш тази лястовица

и може би при теб гнездо ще свие...

© Паула Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вълшебна Коледа за всички вас!!
    Нека духът на Коледа да пребъде в сърцата Ви!!
  • "Подмамвах я с любов невероятна,
    с храна обилна, с приказни мечти...
    Но тя избра да скита вечно гладна
    и жадна... недолюбена дори"
    Душата винаги обича свободата!
    Когато срещам твоята се зареждам с красота!
    Поздравления, Паула!
  • Много е хубаво! Поздрави!
  • Готина си!Нека ти е волно днес!
  • И все пак е бяла лястовица - дарява надежда. Да ти е чисто и светло на празниците!
  • Понякога сме обречени да скитаме докато...
    И все пак един ден свиваме гнездо!
    Весели празници!
  • Дори и да я хване, "тази лястовица", един истински Мъж ще предпочете
    да я пусне да си скита и отлита на воля... Защото гнездото е само "люлка" за бъдещите полети!
    Здравей, Паула!!!
Предложения
: ??:??