Ти пътуваш. Ти си властна
в подножието на някой хълм...
Осветена от чувства прекрасни
пристъпяш тихо, мълчешком.
Но понякога си несподелена.
И кой те пилее, кой те пести?
Макар че цялата Вселена
пулсира в изповеден стих.
И в този необятен ритъм
и желание за свят покой −
започвам Любовта да питам:
намери ли си дом? Къде е той?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация