Когато ти натежи самотата,

когато си ням от пустотата,  

изпитал обида и болка -

при мен ела... 

и ще намериш покой

след поредното тичане 

от ледено безразличие.

Няма да ти променям съдбата...

огледай се в очите ми

с негаснещия пламък,

на буйния ми огън се сгрей.

Ще бъде приказно

за безмълвния зов на душите ни.

Стопли се в моя плен -

в дългата нощ на споделяне

на взаимност, любов за нас ще е миг,

който дълго ще пазим в сърцата си.

В мен търси надежда,любов...

Ето живота ми -

сега той е твой и нов.

Ще превърнем нощта

в празник нов -

една голяма,страстна, желана...

споходила ни любов -

досега скитница

между две съдби.

Нека тя да допише романа ни,

че живота е просто измамник,

а ние пионки, шутове...