Скитник
Скитник съм аз на света,
но не защото нямам жена и деца,
защото сирак останах без време дори,
а защото сърцето ми тъй празно е.
Обичта ми голяма бе -
обичах я с цялото си сърце,
но нарани ме тя,
когато отиде си от тоз свят
и не ме предупреди
за участта си зла.
Болката ми голяма бе –
и когато тя умря,
сърцето ми просто спря.
Не знам дали бе това едно от онези неща,
на които хората казваха съдба.
Не ме грееше дори, че тя е в Рая сега
и щастлива е тя, щом аз съм тук
и трябва да търпя тоз Ад сама.
© Патриция Савова Всички права запазени