10.11.2011 г., 10:12 ч.

Скитник 

  Поезия » Друга
602 0 0

Скитник

 

Скитник съм аз на света,

но не защото нямам жена и деца,

защото сирак останах без време дори,

а защото сърцето ми тъй празно е.

 

Обичта ми голяма бе -

обичах я с цялото си сърце,

но нарани ме тя,

когато отиде си от тоз свят

и не ме предупреди

за участта си зла.

Болката ми голяма бе –

 и когато тя умря,

сърцето ми просто спря.

 

Не знам дали бе това едно от онези неща,

на които хората казваха съдба.

Не ме грееше дори, че тя е в Рая сега

и щастлива е тя, щом аз съм тук

и трябва да търпя тоз Ад сама.

© Патриция Савова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??