Прости ми, че при теб отново пак се връщам,
но отговора търся и не мога да заспя...
Как искам да открия непознатия герой,
от приказка която може би измислих сам...
Прости ми, че дойдох отново,
но скритият герой е толкова различен.
Дори да си признае, не искам да повярвам...
Не приемам и да знам, че съществува,
мъчната история за кривата душа,
която неразбрана броди в тъмнина...
Имислих го така съвсем набързо, още недодялан.
Без сърце оставих го, не му е нужно!
Но откъснах му от себе си отломка
и дадох му живот на скитник неразбран,
а сега отговора търся и не мога да заспя...
© Юлиян Петков Всички права запазени