Не правете ми удобства,
идвам аз от Долната Земя.
Там, до цъфналият кестен,
със звезди наметнат, ще преспя.
И курбан недей колете!
С кръв не цапайте нощта!
Стига ми да хапна вяра,
малка, но от праведна душа.
И килими меки не тъчете,
да пристъпва моята тъга.
Стига ми да прислоня нозе,
уморени в бяг, до Любовта...
Ще погледам малко отстрани,
радостен, че има и щастливи.
И ще тръгна рано призори,
пак по друмища трънливи.
© Хари Спасов Всички права запазени