15.03.2012 г., 12:44 ч.

Скрита 

  Поезия » Философска
700 0 2
Светъл лъч, сякаш истинска магия,
топли малките ми две ръце.
Излизам от дупката си вяла и изпита,
за да видя как се разтваря самото небе.
Толкова време не се събуждах.
Бях се скрила в своето скривалище.
Страх ме бе, а живота си изпусках.
Страхът бе това, което ме поваляше.
Зазидана бях, между четири стени.
И там създадох моя дом и моя затвор.
Скрих се, докато спре да ме боли
и изпих до дъно най-горчивия разтвор. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Предложения
: ??:??