30.12.2008 г., 8:49 ч.
Скрита грешка
Помня как сякаш вчера беше,
поглед нежен до мен тъжеше,
в прегръдките ми да се скрие,
лъжливо времето си да убие.
На себе си не мога да простя.
Жестока е грешката една -
така да го оставя сам,
а после да живея в този храм.
Оттогава плача нощ и ден,
сърцето ми заключено е в плен.
Сълзите стичат се като река
и търсят теб в безкрайната тъма.
Знам, не си прощавам - да.
Потъвам в необятна тишина.
Сърцето си при теб така оставих,
а ласките ти топли аз забравих...
© Силвия Стамова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
много болка се чете в стиха ти....жалко е,че си го оставила,но е хубаво,че после си осъзнала грешката си!Късмет!
-
Прощават силните, а вярвам че ти си силна, Силвия.
Красив е стихът ти, но болезнен. -
Добре дошла Силви! Успех!
-
Казват времето лекувало...
Желая ти много усмивки и сбъднати мечти през новата 2009 година!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И благодаря за това ,че ме разбра в смисъл за стихчето което се говори за греха
6 от мен и Поздрав