Живях почтено и смирено.
За бъдещето нямам страх.
Оставям нещо сътворено,
когато се превърна в прах.
И някой с нещо ще ме помни,
а друг ще носи моя знак.
Ще тлеят стъпките ми скромни,
ще грее залезът ми благ.
Когато някой се помъчи
да се будалка с тоз живот,
вместо напразно да се пъчи
да се потруди чак до пот.
© Никола Апостолов Всички права запазени