В дън земя, трупът ти гние,
неуспокоявано...
Гарги грачат на гроба ти
Непокътната душата ти от времето
в мир грее и почива.
Тази суета на света я погуби.
Бялото белее отвъд,
светлината е толкова ярка.
Аз виждам те, чувам те
в края на тунела - кристално ясно.
Ще се срещнем в съня ми,
знам аз това ....
Усещам и с предчувствие
сънувам те под короната на
дърветата, пропити със
сутрешна роса.
Въздухът напоен с мирис
на почва и мъгла попива
по плътта ми.
А ти все така жълто блед
като призрак, протягаш
ръце към мене съсухрени
Дърпаш ме....
Клони спираловидно
увиват се в мене.
Студ прониза ме, небе изсипа се
Прилепи литнаха над мене.
Мракът попълни въздухът
Едно голямо нищо разстла се
Събудих се!
6 декември, 2019 г.
© Владимира Всички права запазени