22.02.2008 г., 22:38 ч.

... скръбно шепне вятърът... 

  Поезия » Друга
713 0 7

Злокобно тъжно е навън във бяло.

Измислени души се влачат в мрак.

Очите ми изтекоха да търсят - вяло,

скръбно шепне вятърът, наш враг.

Във своя край ли е животът

или в своето начало. . .

Сред студове, погребани сърцата ни горещи,

пропуква се ледът, а времето е спряло.

Елате! Да се стоплим, да запалим свещи. . .

© Гери Михайлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??