На Емо
Знам, скръбта е многолика.
С нея всяка нощ танцувам.
В мислите ми гневно вика.
Нереална ми се струва.
Като сянка ме преследва.
Спи на острото на ножа.
Тя е думата последна.
Невъзможното възможно.
Дебне ме и ме пресреща
и по ъглите се свира.
Ненаситна и гореща,
все ме търси и намира.
И е яростна зараза,
и отрова под езика.
С постоянство ме наказа
днес скръбта ми многолика.
© Нина Чилиянска Всички права запазени