СКУЧЕН ЛЕТЕН ДЕН
... денят бе като всички други, дори – бих казал, скучен ден,
две-три разведени съпруги във парка седнаха край мен,
с две бабки минах светофара – и ги напътих през града,
и делнахме си по цигара с един клошарин под дъжда,
ченгето със мотор „Suzuki” ми изфорсира ауспух дим,
траверс, проскубал три перуки, си тури във WC-то грим,
пред черквата „Свети Никола” нахраних псето със кюфте,
и новия строеж на МОЛ-а погледах как над мен расте,
как мрак се стелваше полека откъмто Райските поля,
и как от супер пласт „Емека” пред bTv-то ми призля,
бе лято с дъх на теменуги, с дъх на препечен кадаиф! –
ден – скучен като всички други, във който даже аз бях жив.
4 юлий 2024 г.
гр. Варна, 19, 15 ч.
© Валери Станков Всички права запазени