6.09.2015 г., 19:00 ч.
Скъпи...
Скъпи,
не паса трева
стрижа си
сама косата
не
не съм коза
въпреки ината
в ничии мечти
себе си не влагам
в съдържанието
формата дотяга
не,
не е за нас
щастието на орлите
с него
ще си изкълвем
двама с теб
очите
свила съм
като в гнездо
болката
след твоето “обичам те”
…
искам да остана нечия
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря!
-
Благодаря, Анастасия. Точно си ме разбрала.
Илко, хубав съвет си ми оставил.
Любов, виждам усмивката ти.
Септ, виждам и твоята усмивка.
Благодаря Ви! -
Благодаря, Ан! Нали знаеш-все тая ми е, ала все сме в тия... дали да ги изтрая или да ги затрия
Шегувам се. Импровизация по темата. Прегръщам те! -
Не беше лесно, Любомира. И не стана веднага.
Таня, ядосана съм. Все още.
Илко
Благодаря Ви!* -
Силно!
-
Назовала си го... желанието.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
