Сънувах сън.
Бе сладко- кисел.
Накрая загорча.
Защо ли?
Ех, не помня нищо!
Вън птиче зацвърча…
Сънувах синя незабравка.
Кой, кой я сложи там?!
Днес нямам спомен
и заплаках…
Май спомних си!?
Не знам!
Полека спомени
се връщат…
Ти, синеоки мой!
Къде си?
Спомен ме прегръща!
Върни се,
мой герой!
Сънувам ли?!
Зловещо беше!
Чух смях -
ехиден, зъл…
и се събудих.
Вън валеше…
Не съм ли
сомнамбул?!
Разсънена,
треперех цяла…
Сама.
Тъй страшно бе!
Аз знам, че още,
незабравке,
си нашето
небе!
Сега ме гледаш,
ненагледна,
със погледа му
син!
Навън – прекършен -
слънчогледа
подсмърчаше
самин...
Литатру
София
01. 01. 2019
© Величка Богданова - Литатру Всички права запазени