Измъчвай ме... Сред чудни орхидеи,
душата ми омайвай с пъстър взор.
Усмивката малинената- феи,
обгрижвайки я, пеят оди в хор.
И светлите коси ти разпилей,
от вятър лек сега да те ревнувам.
По устните със пчелен мед се смей,
че аз сънувам, без да те целувам.
Плези ми се с разглезено езиче
и лилии посипвай върху мен.
Танцува в тебе весело момиче,
на което съм в безкраен плен.
На теб харесва ти така, щом нощ е.
Измъчвай ме в съня ми още... още.
© Асенчо Грудев Всички права запазени