18.08.2019 г., 14:45 ч.

Сладостта на Знака 

  Поезия » Друга
995 2 9
Носиш изгрев със себе си,
с всичките му надежди,
както морето носи съдба
и създава чрез нея копнежи.
В светлината прелива от сол
прилив, преминал през прага.
Той разсипва се в сладостта
на мига, чийто образ не бяга.
Даде сянка и плод, оживя,
без което не може душата.
С Теб намерихме Любовта.
Някъде. Някога. Сред нещата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Предложения
: ??:??