16.06.2012 г., 16:18 ч.

Славей 

  Поезия » Друга
565 0 3

СЛАВЕЙ

 

Притихнали са дървесата

и вятърът не шумоли -

да чуят песента призната

от най-големите певци.

 

В простора трели се преливат.

Поспри! Заслушай се и ти!

От болка се телце превива -

раненото сърце кърви.

 

На розата от шипа хладен

гърдичките си той раздра.

Защо, певецо толкоз славен,

такава участ си избра?

 

Не можеше ли, птичко малка,

с  живота да не се делиш?

И с твойта песен, толкоз сладка,

нас всички да ни веселиш?

 

Нам светъл пример ти остави,

поука ценна завеща:

"Без болка ти не ще направиш

най-хубавите си неща!"

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??