Славете го – живота подарен - стих: Философска от Patrizzia (Надежда Ангелова)

16.04.2022 г., 20:35 ч.

Поезия » Философска

364 4 3

Разтварят се заплаче ли небето
парченца от дъгата са и ето
и в джунглата бетонова цъфтят,
и радва им се беден и богат.

За всяка болка и любов нещастна,
все някъде красиво цвете расне,
от люлката та чак до упокой,

цветята кой ли не обича кой?

Поспрете се, нещастни и убоги,
не струват нищо вашите тревоги,
дарил е чудо нашият Отец,
сторете за душите си венец.

Сторете го и Нему за прослава,
че много малко време ви остава.
Славете го – живота подарен,
за светла радост Цветница е ден!

И нито рано, нито много късно,
Агнецът – божи син ще да възкръсне!
Ще вдигне тези дето ще умрат,
в един по-нов, с цветя изпъстрен свят!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.