Бубчето (Александра Ангелова)
228 280
25.01.2008 г., 21:46 ч.

след 

  Поезия » Друга
547 0 3

Ден след ден.

Нощ след нощ.

Живот след живот.

Човек след човек.

Гоним се като  прашинки.

Някъде в пространството

шетаме като млади снахи.

Изпускаме всеки ценен миг

като насапунисана чиния.

И после...тряс!

На парченца малки

се разбиха желанията жалки.

Да ги залепим

едва ли бихме успели.

Че те са толкова много,

а от нас е останало толкова малко.

Не е ли жалко?

© Александра Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??