Случва се човек да се излъже,
да види нещо, дето не е там.
А никой не ще да ходи тъжен,
да става хем за смях и срам.
Каквото и по път да ни се случи,
ще гледаме отново пак напред.
Ключът не таз врата отключва...
Вратите други все още са безчет.
Затуй сме прости хора, може би
да вярваме в една надежда:
Че след бурята вилняла до зори
с утрото всичко се подрежда.