След бурята
От небето черна стихия
връхлетя като хала земята.
Със светкавици - огън гория,
с гръмове онеми планината.
Сърдита отстъпи с далечен тътен
на безмълвна, няма тишина.
Изчезна сумрака от пороя мътен,
обля земята ярка светлина.
Божествен венец над върховете се сви
със сияние красиво - дъгата.
Палитра неземна, от цветни искри,
разсякла на две синевата.
Птиците плахо, една по една,
огласиха с песен гората.
Живота, с трелите на песента,
потече в руслото на планината.
© Никола Яндов Всички права запазени