ДимитърВиесе (п)
9 0
12.04.2017 г., 13:39 ч.

След ден 

  Поезия » Друга
5.0 / 1
868 1 1
Ден, след ден, след ден, след ден
Отвътре сив съм като въглен умъртвен
Монотонно си изтича тъмната ми кръв воднява
Носи се денят и плавно като мене залинява
Тела на улиците всяка вечер са еднакви
Скитат с мене, влачат веригите познати
Погледи не можем да си засечем
Всеки от собствения път е заличен
Лицето разтопих си и на нея го продадох
Сърцето от кръв лиших си и като дар го дадох
Тялото разкъсах си и глада и усмирих
Една душа останах и нея на клада изгорих !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© п Всички права запазени

Ехо

Предложения
  • Kalia1117 (Лили Вълчева) Пътят
    Пътят
  • ЦвететоБ (Цветето Б.) Точно в пет
    Стая, две картини. Отляво аз, отдясно ти. И слънцето с лъчи изгаря, разливат се отронени сълзи. А ня...
  • щураче (любимка) Сънувам те
    Сънувах дом. И ти дойде. Бе топло, светло и уютно. Постлахме си вечерното небе и пожелахме да е късн...
  • goredoly (Миглена Цветкова) Еднообразие
    Не ревнувай от тези мъже, дето ми смъкват в очите небета, че без туй всеки ден ме кове с три пирона ...

Още произведения »