12.10.2011 г., 12:32 ч.

След думите 

  Поезия » Философска
926 0 6

СЛЕД ДУМИТЕ

 

Тъжно ще ми е за всички вас.

Както за планетата Земя!... –

Щом решат от звездния Парнас –

с друга тихо ще я заменя!...

 

Някой ще запали крехка свещ,

друг с досада фас ще догори...

Книги, вещи – след духа горещ

ще живеят като в Сент Мари...

 

Аз не мога друго да ви дам –

Нотр Дам бил даже разрушен,

но – като един забравен храм –

пак ме посетете някой ден...

 

... Думи, думи!... Може би и те

ще прекъснат земния престой –

както поотраснало дете

безвъзвратно следва пътя свой...

 

 

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • отдавна не бях срещала произведение с такива богати комуникативни възможности
  • Посетих те, но след думите ми стана тъжно...
    А ти не забрявяй да ни навестяваш!
  • Носталгия по мисленото и измисленото, по написаното и изреченото, по билото и това, което не се е сбъднало... Времето е параметър с една координата и това ни прави носталгични... Философът в теб е човекът когото познавам от години... Но така е, мисълта идва с допира до нещата, които сме преминали в древните си носталгии...
  • !
  • Поздрави, Ванилин!
  • никакви такива да си ги нямаме! - радвам се всеки път, когато ти открия думите сред толкова много други.
    поздрав, ванилин!
Предложения
: ??:??