СЛЕД ДЪЖД
Как е различна гората след дъжд -
тежко висят уморените клони,
леко прошепват, сред тях вятър гони
и идва мирис познат изведнъж...
Още на изток чернее полека,
чува се даже - далече ехти -
там още силно навярно вали
и чака още с надежда човека...
Тихо и призрачно пак е след дъжд
и оцеляла е пак планината,
вдигаш нагоре ръце за отплата,
че преживяваш това неведнъж...
© Станимир Власакиев Всички права запазени