31.08.2012 г., 12:40 ч.

След дъжд-качулка 

  Поезия » Пейзажна
5.0 / 1
478 0 5
Я виж,
навъси се небето.
Ядосано започна
да гърми.
Изля пороя си
в полето.
Напуска
огнени стрели...
Ядът набързо му премина...
Излъска
синьото небе.
Апокалипсисът му мина! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Предложения
  • Лудостта ми прилича на дим - към небето бездънно възнесен... И в сърцето съм лесно раним, за да свър...
  • Изписах и последните си листи. Мастилото отдавна май изсъхна. Остана само този лист... И мислех със ...
  • Не съм идеален, не съм и без грешки, и аз като всички грешах по човешки - подвластен на завист, робу...

Още произведения »