JujuBuju (Миглена Миткова)
561 3983
21.09.2017 г., 21:24 ч.

След дъжд качулка 

  Поезия » Хумористична, Строги форми
905 1 16

Живял един красив поет
далеч самин в горичка малка,
с имáне – римите безчет,
тефтерче вехто и писалка.


Не бил доволен тоз поет
и тръгнал, снажен и напет,
в ръка със малката писалка
да иска за жена русалка.


Решил да ѝ дари сонет,
но ах, съдба коварна, жалка –
изгубил малката писалка,
дори преди един куплет!


И как сега да я плени?
В главата план му се върти...

 

 

Отишъл той при таз' русалка
и рекъл "Ах, прости, любима!
Повярвай, няма залъгалка,
аз цял сонет написах в рима!


Но виж ти, нямам си писалка!
И взех дървата за разпалка,
от тях написах, с клонка фина,
на пясъка аз мойта рима.


Ала една вълна немалка
нахлу със сила несравнима,
изтри без жалост мойта рима,
остана само таз' щипалка...


Като скъп дар я приеми
и любовта си ми дарѝ!

 

 

Разсърдила се таз' русалка
на нашия красив поет –
помислила, че се будалка
безсрамно с женската ѝ чест.


Със ярост пламенна и жарка
проклела таз' злощастна свалка
и с нея нашия поет –
талантът му да е отнет.


Така, без рими и русалка,
и от съдбата си проклет
поел към къщи тоз' поет.
По пътя си открил писалка...


Та тъй – каквото най ни тря'ва,
"след дъжд качулка" се явява.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??