dodic (Деян Димитров)
266 1705
20.01.2008 г., 14:31 ч.

След дългото чакане 

  Поезия » Пейзажна
952 0 18
 

 

 

        Небето е надвиснало от облаци,

        лястовици се опитват да го задържат,

        крила опират... плахи писъци,

        във сивия му дъх кънтят.

 

        Въздухът изпълнен е със задуха,

        тежко е, едва се диша,

        размазва жегата посоката,

        пътят в житото се вписва.

 

        Тишината е ужасно тежка,

        мълчаливо нещо предвещава,

        земя изстенва от болежката,

        на дълго, безпощадно засушаване.

 

        А хоризонтът пребледнял е от очакване,

        пред него облаците черно контрастират,

        изсвирва вятър, небеса разтварят се,

        устремени капките вибрират.

 

        Свистят във водната си сила

        стрели, разсичащи простора,

        впиват се в земя пресъхнала,

        потъват в жадните й пори.

 

        А тя изсъсква в облекчение,

        размеква твърдата си кожа,

        дочакала е своето спасение,

        изпратено от небесата Божии!

        Заваля...

 

 

 

 

 

 

 

© Деян Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??