Marielli_De_Sing (Marielli De Sing)
46 24
22.03.2020 г., 12:31 ч.  

След дългото скитане из чертозите на вечността 

  Поезия » Свободен стих, Друга
1108 4 3

Съдбата като полудял нарвал
щурмува перфектната осанка
на скитницата ми душа,
дори луната влезе в кръвта ми изцяло.
Из поруганото небе се гмуркам,
докато не завалят от сърцето ми думи,
корени, шепоти.
Все някога и хоризонтът ще изчезне
и камъните ще ме разпознаят,
въздухът все повече ще се отдалечава
и тогава в моето тресавище
със сигурност ще легнеш. 

 

Събудих се под айсберга на твоята липса
и в без(въз)душието на самотата си
се втурнах в спиралата към теб,
да поема първата си глътка въздух
в зеницата на твоите очи.
В този миг хоризонта, всички хоризонти
изпънаха гръбнаци като котки
и звездите със звън се изсипаха 
в дъжда на споделените ухания...
И там, в обятията на първородния юли,
проходил сред солта на сълзите ти,
целунах предпазливо небето
и го помолих да запази вечността за нас.
Само за нас...

© Marielli De Sing Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И ще има още
  • И аз не съм голям фен на свободния стих. Но тук има оригинални образи и сравнения. Впечатляващи небивалици, както си ги наричам аз.
  • Браво! Още второ произведение (поне в този сайт) и е оценено от редактора. Не съм почитатател на некласическите форми, но има нещо тук, щом ми е направило впечатление.
Предложения
: ??:??