Обичам те, Човечество. И жаля те.
По кръв вървиш през векове, епохи.
Добро и зло във тебе се сражават,
разпъват те от полюс чак до полюс.
На гибел те обричат тъмни сили,
заложени от дявола рогат.
Навярно боговете са решили
да бъде вечна драма този свят.
Кажи, от колко смърти си възкръсвал
и колко пъти още ще умреш?
Но не е късно, още не е късно
спасителния път да избереш.
С любов зачевай и с любов кръщавай –
така завинаги ще се спасиш.
Единствено Животът заслужава
за всичките му грешки да простиш.
© Елица Ангелова Всички права запазени