ruba (Руми Бакърджиева)
315 1557
25.05.2010 г., 18:37 ч.

След изповед 

  Поезия » Друга
600 0 9

След изповед остава огромна тишина.

Сърцето продължава да пари като въглен.

Забила поглед в пода, не мога да вървя.

Горещо е отвътре, но тялото ми зъзне.

Запряла се е буца и дишам на прескок.

Като от извор бликат сълзите ми по стола.

Горчи ми всяка глътка, дори бананов сок,

размесен с мед и захар, горчив като отрова!

Макар че не остана в душата нито грях,

след изповед съм ниско, прегънала коляно...

Но после много бавно през истини и страх

покълва тиха вяра, поливана отрано...

 

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??