26.02.2015 г., 9:22 ч.

След "Конското" 

  Поезия » Друга
355 0 0
С най-малкия ми внук седим.
Опитваме да не си пречим...
Красиме си света със грим!
Мълчим след "нравствените" речи...
И двамата сега мълчим...
Направили сме си поука!
И гледайки се под очи,
имитираме, че пак сме тука.
Дали аз нещо му втълпих,
и иска все да гази лука!
не мога сигурно да кажа...
И кой бе прав и кой бе крив, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Предложения
: ??:??