История без край и без начало,
каменно сърце, отдавна спряло.
Вяра във невиждано спасение,
глас от непознато измерение.
В полумрак изгубената тъмнина,
се слива бавно със умиращата светлина.
Всички чувства са някак изстинали,
чудесата - вече отдавна отминали.
В море от мъртви души,
откраднати от дявола съдби.
Очи, пресъхнали и търсещи утеха,
лутащи се по безрайната пътека. ...