Червено беше слънцето и пясъчно,
светлици заиграха над главите ни
в един неделен ден подир обяда
и в гръмналите радиоемисии.
И как семафори във синьо светнаха:
– Отворен пътят е и все нагоре е,
и ви чакат на червената планета.
Мълчаливите ù пазви проговориха.
Дъгата се разчупи в звездни залчета,
изрони се в трохи за гладни птичета
и разноцветни пърхаха крилцата им,
а после във зениците потичаха, ...