15.03.2013 г., 22:56 ч.

След любовта 

  Поезия » Друга
837 0 4
 
 
След любовта... не знам какво остава.
Едно усещане за празнота.
Една усмивка... като люляк разцъфтяла.
Люлякова лъжа. И присяда.
После вървиш към дърветата в парка.
И вятър има винаги. Закономерно е.
Прошепваш му „обичах го”. И толкова.
И мислиш, че светът не забелязва.
Не забелязва, че говориш с вятъра.
Не забелязва празното в очите ти.
Ако повярваш сляпо на илюзиите,
ще сбъднеш край на всяка приказка.
И после ще играеш на живеене.
На липса. И безлипсие.
На покер.
И ще залагаш сляпо самотата си.
All in… до края на сърцето си.
След любовта.


~Endless~ 




© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, че сте тук !
  • ... хубаво!
  • След любовта остават сладко- горчивите спомени. Другите и толкова нямат. Те ще усмихват душата ти и ще пълнят очите ти.
    Къде съм тръгнала и аз съвети да давам. Разбиваме сами сърцата си, играем в спектала живот и се молим за шанс, за нова роля!
  • Отново очарователни редове! Поздрав, Ани!
Предложения
: ??:??