14.12.2017 г., 0:26 ч.

След мен мете грижлив следометач 

  Поезия » Друга
5.0 / 30
2657 18 24
Валя ли дъжд? Пръстта ли беше жадна? –
луната блесна с капа на монах.
Стените ми поддадоха – пропаднах –
в такава нощ на йота оцелях...
Основите останаха – да зидам,
стени отново да си изградя,
прозорец да оставя, за да видя
поне трохи по своята следа...
Следите се размиха – следдъждовни,
а те, невинно, водеха към мен.
Врабчетата притихнаха – виновни,
че сити бяха, пътят – прекратен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
  • Гори свещицата любов във нас, но пламъчето често лъкатуши... И мисля си дано не дойде час, когато то...
  • Сънуваш призрака на пролетта сред голите дървета на декември... едно кокиче - знак на близостта на д...
  • Стая, две картини. Отляво аз, отдясно ти. И слънцето с лъчи изгаря, разливат се отронени сълзи. А ня...

Още произведения »