В този водовъртеж от добри намерения
как се случи въобще да изплува това?
За любов взимам болка, за вяра – презрение,
за приятелство – злоба, за изкуство – лъжа...
В този водовъртеж от добри намерения
как се случи изобщо да стане пожар?
Да гори, да пламти, да изгаря до пепел
всичко огнеупорно, на което държах?
Ако нещо остана от този пожар,
то е мойта душа – неразумна и чиста.
И сега, щом пожарът съвсем отшумя,
я нанизах наново - разпилени мъниста... ...