Сега сме само двамата, с жена ми.
Отидаха си внуците от нас.
Разпръсна ни поредното цунами
и Самотата пак дойде при нас!
И селото ни пак е опустяло,
не виждам хора в нашата махла.
За мене тука времето е спряло
и радостта, при нас не е била!
На празника се в селото събрахме.
Щастлив ни беше Празничия ден.
Семейството на масата видяхме-
жена ми бе щастлив, като мен!
Но днеска в къщата сме само двама!
И пак ни липсва нашата Рода!
Сърцето ми припява свойта тъжна гама.
Душата ми е го`рка и сама!
10.07.2014г. Драгойново
© Христо Славов Всички права запазени