След тебе всички други са статистика 

и ровят ми се в миналото. Жалко... 

Четат дори измачканите листи 

на стихове, преливащи с печал. 

Задават ми въпроси най-излишни

за чувства и дали ще ги обичам, 

и колко ли виновни са ми бившите 

или, че съм от никой по-различен... 

Винят ме за душевните контузии, 

за влюбеното глупаво търпение, 

за време, отлетяло във илюзии 

с комромис и смълчани изречения... 

Но аз не им се сърдя. Те не знаят - 

дали съм те обичал до блаженство? 

Дали пък те изплаках преди края 

и мъката удавих в тяло женско? 

Останал ми е малко страх от Бога. 

Дотолкова, свещта ми да не гасне. 

Аз тебе ще те нося чак до гроба. 

Очите си затворя ли... е ясно.

©тихопат. 

Данаил Антонов 

25.07.2023