...след това.

11.03.2015 г., 1:03 ч. 2015-03-11T01:29:24+02:00

Поезия » Друга

391 0 1

Войниците ги лекуват след Виетнам.
Войници, не на себе си от смърт,
виждащи голи рани и сърца навън,
...както аз ги видях- нея гола, с друг и с друг...
Но за тила, никога няма война,
...или хората виждащи сърца навън са превземки?
Виждам пощальон, униформен с черни писма.
Ослушвам се да звънне за да отворя Вратата.

Повярвай, Аз сражавах се храбро,
психиката или душата не издържаха.

Ст. Русев

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

vega666 (Младен Мисана)

2015-03-11T08:02:30+02:00

Всъщност, усещам пълна кохерентност с написаното от теб, Станиславе.
Всеки ден живея с усещане и предчувствие за черния пощальон /в преносен смисъл, разбира се/. Постигаш въздействие. Добри и нестандартни сравнения още във встъплението.

Поздравление за този поетичен текст!