За пореден път се чувствам ниско,
и за пореден път Не мога повече.
Не навреме се оказах твърде близко,
до завоя... и последвалото гробище.
Прецъфтяха и „Големите надежди”,
а небето вместо дъжд изражда кръстове.
Нямам бъдеще – но имам много свещи,
но без вяра няма как да се прекръстя...
няма как да коленича пред олтара
да поискам слънце вместо пълнолуние
(в църквите иконите са хора,
обречени на вечност. И безумие). ...