Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
27.10.2009 г., 19:39 ч.

Следи 

  Поезия » Друга
2228 0 32

Луната сърповидно се изпъчи

над хълма, заприличал на гърбица.

Очите ми  - дълбоки като стомни,

препълних със тъга... и не те виждах.

А колко късно всъщност е, за Бога,

за всичките изплакани пендари.

На теб, Любов, дарих ги... като лепта.

(така и  не можах да те нахраня)

Отричането беше като бягство,

сърцето закуцука по-различно.

Ти беше там, пред мен, а не те чувствах

и всичко беше някак нелогично.

(Взривените целувки по телата

със устни – като нарове узрели.

Ръцете – жадно търсещи... следите –

пълзящи по гърдите зажаднели.)

Сега е болка, но от тази тихата,

която се забравя... и не струва

едничка от безбройните пендари,

които ти дарих... за да те върна.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • както винаги прекрасно... и доста тъжно ..
  • Как умело сте подредили тези думи Страхотно е!!!
  • Незабравима, доказваш си прякора!Което си е истина-истина си е! Хареса ми!
  • Сега е болка, но от тази тихата,
    която се забравя... и не струва...
    Много хубав стих!Много!
  • "Отричането беше като бягство,
    сърцето закуцука по-различно"
    Кремена - ще те чета по малко, на порции, че ще ми откраднеш емоциите...за деня!

    Благодаря ти!
  • ...Отричането беше като бягство,


    сърцето закуцука по-различно....!!!

    Много силно!!!
    Поздравления!!!
  • Разбира се, че ги виждаме, иначе възможно ли е да ги обичаме?!?
  • А виждаме ли, изобщо хората , които ни обичат?

    Понякога се влюбвах,
    винаги играех си.
    Понякога целувах,
    а нехаех всякога...
  • За малко да пропусна...
    Поздрави, мацко!!!
  • ...Очите ми - дълбоки като стомни,
    препълних със тъга... и не те виждах...
    Изгони тъгата,Кремена !
    Усмихни се !
    <img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>
  • Поздравления, Креми! Искаше ми се да дойда на представянето на стихосбирката ти в София, но за жалост бях заета. Следващия път Бъди!
  • !!!
  • "Взривените целувки по телата
    със устни – като нарове узрели.
    Ръцете – жадно търсещи... следите –
    пълзящи по гърдите зажаднели.)"
    Много красиво!!!!!
  • И кой е другияТ? Сподели.
  • Другият вариант повече ми хареса.
  • Следа оставяш, дълбока следа... със всеки стих...
  • ... при нас и даренията се облагат с ДДС... ама айде нейсе- струва си- щом е за госпожа Любов- може!
  • "Очите ми - дълбоки като стомни,
    препълних със тъга... и не те виждах."

    Прекрасно е !!!
    Поздрави и от мен!!!
  • ...и тук ще си помълча!

    !!!
  • Прекрасен стих!
  • "Човек се излекува от страданието
    като го преживее"
    И този остави следа...следи!
    Аплодисменти!
  • Поздрав!
  • Благодаря за вниманието!
    Nikta (Нихта ) - Много държа да знам, къде точно се препъна?! (важно за мен)
  • Поздравявам те за прекрасния стих, Кремена!
  • Страшна символика. Винаги съм се възхищавала на лекотата, с която излизат думите от теб, но това май ти го казах наскоро.
  • Цената все е трудна за преглъщане,
    но струва си раздялата когато
    спомените се превръщат в пътища
    (и стихове) напомнящи за лятото...

    Аплодисменти, Креми!Благодаря за удоволствието!
  • Любовта е нелогична, но винаги оставя следи!
    Много ми хареса!
  • Попрепъна ме малко на места, но е хубаво и силно!
  • Страхотна си Креми, невероятна...
  • Кремсън, пак си сътворила нещо... топло. Хубаво ми е при теб!
  • Много е хубаво.Поздрав.
  • Възхищавам се на изключителната лекота, с която изказваш мислите си ! Много харесвам стиховете ти! Поздрави!
Предложения
: ??:??