Пътуваме със смъкнати прозорци,
навсякъде мирише на море,
по кожата – следи от нокти,
спомен за любов под черното небе.
Когато стигнем у дома, душата
дали ще бъде тиха, като снощи
или ще се върне самотата,
ще напомни че е тука още.
А ти не тръгвай, остани за малко,
ще остана будна чак до сутринта,
можеш да заспиш, но ще е жалко
ако не целунеш първо ти нощта.
© Ника Всички права запазени