5.12.2014 г., 21:39 ч.  

Следобеди 

  Поезия » Философска
308 0 0
Мъчително тежко минават минутите.
Следобедна дрямка в очите тежи.
Живота се втурва,препуснал каруците...
А в мен безразличие тежко лежи.
Нехайно избълсвам праха от архивите,
и с своята "Елка" им правя баланс.
Разглеждам живота си... а и мотивите,
и все пренареждам един пасианс!
Броя аз на пръсти делата крайъгълни...
О, колко са много безплодните дни,
а в ъгъла виждам надежди излъгани,
и семе, което не ще да кълни! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Предложения
: ??:??