3.09.2008 г., 11:13 ч.

Следобедно видение 

  Поезия » Философска
545 0 3
Безбрежна радост и големи сълзи
процеждаха се в утринното лято.
Наситиха се питомните устни
и вятъра нашепваше промяна.
Погледнеш ли нагоре - ясно сини
звезди и бели, слънчеви пътеки.
Наоколо ти - сливи и смокини,
сияйно пръснати в невидима утеха.
Заведох кучето при малката рекичка
и му показх своите пътеки.
Уплаши се - към утрото затича,
забравяйки, че днес е още живо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нико Ников Всички права запазени

Предложения
: ??:??