Вървя и си мисля
Колко сме слепи.
Десетки глави наведени,
А слънцето във февруарския кучи студ си пече.
Докосва тия сиви, изографисани тераси.
Намерило е сила навсякъде да кацне,
Дори в панелените стаички смешни,
То набира сила.. и пече.
Пипа всяко косъмче и мъхче,
Всяка бръчица и петънце.
Гали нежната тревица,
А от лъчите настоятелни изпъква всяка статуя, ...