I

На пролетния бал в Неделя вечер

блестяха милиони цветни светлини,

а хората - един от друг по-лъскаво облечени,

се смееха двулично, пръскаха пари...

Окичена със рози, празничната зала

бе сякаш сцена на гротесков маскарад.

Сред лицемерните усмивки и похвали

стоеше Сандра в своя собствен свят.

                                  II

Сандра бе сляпа. Тя не виждаше розите.

Тя пристъпваше плахо, някак смутено.

Сандра бе сляпа. Не познаваше позите

на девойки фалшиви с коси позлатени.

Сандра не знаеше цвета на парите.

На нея ù стигаше цвета на доброто.

Нейна валута бяха мечтите,

онези с криле да достигнат високото.

Сандра "поглеждаше" в душите на другите,

обичаше техния пъстър и приказен свят.

Тя гледаше там, където заслугите

не бяха по скáла "беден -> богат".

                                 III

... но Сандра беше една. А те бяха много.

Те бяха безчувствени, груби, цинични.

Убиха я с думи, с обиди и злоба,

че Сандра бе сляпа. И беше различна.

А тя плака дълго. И питаше Бога

защо позволява такава жестокост.

Но Господ не я чу. Тя остана без отговор

и тръгна в незнайна за нея посока...

                                IV

На пролетния бал в Неделя вечер

едно момиче тъжно, повалено от омраза,

си тръгна без усмивка. От хората далече.

Те бяха слепи. И дори не забелязаха.