15.01.2018 г., 2:00 ч.  

Следва продължение 

  Поезия » Друга
942 13 13

Да ти говоря ли за Нея още?

Не мога да я сместя в цяла книга, 

ни в някакви си там хиляда нощи...

За Любовта и цял живот не стига! 

И нищо, че във тази нощ мъглива

си имам само този лист безмълвен

отново самотата ме завива

и пáри по душата като въглен

онази луда мисъл, че там някъде

на хиляди въздишки разстояние

едно сърце ме търси мен, и чака ме

да споделим най-сладкото мълчание...

Да ти говоря ли за Нея още?

Аз знам, че съм родена да обичам!

И някога (дано в този живот е!)

и аз ще бъда нечие момиче,

и аз ще бъда нечия причина 

и поводът за нежност, вдъхновение...

Мечти... Но стоплят тази нощ мъглива...

Сега заспивам...

Следва продължение...

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??