Утро е, красиво като пролет...
Защо като, та тя е тук сега?!
Усмихната... във чувствен полет
влива обич в твоята душа.
Птиче ято чурулика дръзко,
надпявайки се с малките деца.
А песента омайваща разпръсква
желание да вдишваш красота.
Ветрове да сбираш във косите,
топло слънце грейнало в дланта,
зайчета, подскачащи в очите,
влюбени усмивки. Светлина.
Щастие да можеш да откраднеш
от малките наглед неща.
Камъчета цветни от водите -
кристалните - в житейската река.
Тогава жив си! Вдишваш топлината.
Светът мечтае заедно със теб.
В утрото сложи си очилата -
онези, пролетните, и... напред.
© Таня Мезева Всички права запазени