Слова, слова- отлежaли, безмълвни и дъхави,
легнали в пръст, легнали в пръст на забрава…
Творящи очи- покорени, безлунни и искрени,
претворяващи плът, претворяващи плътска жарава.
Сам ли бе, сам ли там да ги ровиш
в дебри под хълма, потънали в здрача на синия залез?
Там ли бе, там ли бе тя да те пита
помниш ли ликове прашни, посърнали в тленна забрава?
Може да спомниш, може да спомниш във залеза
ято орли, прелетели и неотлитнали.
Там ли си, сам ли сред пустошта и сред нищото
да твориш и потъваш в локвите кал на небето?